РАВДА
Равда
Малкото курортно селище Равда е разположено между град Несебър и село Ахелой. Разположено е на 28 километра северно от Бургас, само на 1 километър от главното шосе. Живописният град-музей Несебър е само на няколко минути с кола от Равда. Северно от Несебър е Слънчев бряг – един от най-луксозните български курорти, предлагащи всички видове туристически услуги. Човек, отседнал в Равда може също да посети ваканционното селище Елените, курорта Свети Влас и прекрасния нос Емине – един от двата най-забележителни носа на българското черноморие, заедно с нос Калиакра. Равда е морски курорт с частни хотели и апартаменти, разполага с няколко обширни, красиви и чисти плажни залива, стигащи до съседния Несебър. Селището предлага различни спортни развлечения и плажове с фин пясък, спасители, плажни чадъри и шезлонги. През лятото тук има спортни училища по ветроходство, водни ски, уиндсърфинг, гребане и плуване. Равда е известно като предпочитано място за детски, младежки и студентски отдих. Екологично чистият плаж и чистото селище с прекрасен въздух са важни условия за спокоен семеен отдих. В курортното селище Равда има голям избор на семейни хотели, частни квартири и пансионати, има и няколко младежки комплекса от бунгала. Селото разполага с голям брой ресторанти, механи, таверни и бирени барове, предлага различни видове международни кухни и рибни специалитети. В града и по плажната ивица изобилства с павилиони за бързо хранене, има също и крайпътни каравани с безалкохолни напитки, бира и скара. Могат да се купят пресни зеленчуци и плодове направо от местните производители. Постоянен автобусен транспорт осигурява връзка на Равда с Бургас, Несебър и Слънчев бряг. Маршрутни таксита, минибусове и таксита се движат по един и същ маршрут. Частен воден транспорт до Бургас и Несебър може да се договори с лодкарите. Равда има свое открито минивлакче, пътуващо с малка скорост до близкия град Несебър и обратно. Частен залив с прекрасен изглед, кристално море с чудесен въздух, близо до градския живот и все още тихо място, разположено близо до Слънчев бряг – това е бързоразвиващият се морски курорт Равда.
И Равда не е от вчера
Равда е едно от проспериращите села в община Несебър. След актуализирането на пътно-транспортната мрежа през последните години, то се превръща все повече в истинско предградие на общинския център. Изграждането на жилищния комплекс „Черно море” несъмнено ще допринесе за ускоряването на този процес. И само, може би, прословутият местен патриотизъм и организираност на равденци би го запазило в близка перспектива като самостоятелно селище. Защото Равда не е от вчера и това го доказва непрекъснато натрупващата се информация за миналото на селото.
Много признаци ни подсказват, че в землището на Равда е съществувал поселищен живот поне от преди две хиляди години. Важно свидетелство за това са двете тракийски могили, които се открояват ясно над равнинния терен в непосредствена близост до селото. Според Ал. Фол и К. Порожанов подобни изкуствени землени натрупвания покрай морския бряг са служели не само за надгробия на неизвестни представители на тракийската владетелска върхушка, но едновременно с това са били и „морски ориентири за плаващите кораби”. Равденският залив е влизал във фарватера на древния морски път, което се доказа по научен път от данните на подводната археология. Преди няколко десетилетия, около рифовете в района на ВИФ, археолозите се натъкват на потънал кораб от първата половина на V в.пр.н.е., превозващ хиоски амфори - вероятно за наскоро изградения полис Месамбрия.
В околностите на селото са открити и други находки, дело на древните хора. Така например, при изкопни работи, близо до Голямата могила, работниците попадат случайно на древен водопровод, който специалистите от Несебърския музей отнасят към късната античност /V-VI в./. Това важно съоражение с разкрити по-късно разклонения говори за много ранна урбанизация на територията, върху която лежи днешното село Равда. Предадените в музея фрагменти от антични амфори с печати, както и един аксос, покрит с доброкачествен черен фирнис, обогатяват представата ни за оживен поселищен живот в този район от много стари времена. Че тук е имало движение на хора и оживена търговска дейност през различни исторически периоди, показват и съхраняваните в музея монети, занесени там от равденски жители. Сред тях има единични екземпляри от IV в.пр.н.е., едната от които месамбрийска с глава на Мелса, както и римски от IV-V век. Наскоро в покрайнините на селото бе изкопана антична амфора с овъглени останки от човешки кости – явен знак на погребение с трупоизгаряне.
В село Равда е открит един от най-интересните образци на античната пластика – надгробната плоча на Каликрита. Този шедьовър на класическото изкуство днес се съхранява в Софийския археологически музей, но негово копие може да се види и в музея на град Несебър.
Не липсват находки и от по-близките епохи, към които се отнасят сребърните грошове от времето на Иван Александър /1331-1371/. Тук трябва да подчертаем, че противно на битуващото мнение, селото не е било лишено и от християнски обители. От Месемврийската кондика става ясно, че около Равда се е намирал средновековният манастирски комплекс „Свети Пантелеймон”. В Кодекса на Митрополията е записано едно дарение, послужило за финансиране изкопаването на отводнителен канал около лозето, намиращо се непосредствено до манастира. Това интересно известие може да помогне за локализиране на светата обител някъде около влажните и мочурливи места в околностите на селото.
Разбира се, тези данни, колкото и да са разнообразни, не дават абсолютно основание да се направи точна хронологическа стратиграфия на историческото развитие на Равда. Засега те само маркират отделни периоди, през които тук е отбелязана човешка дейност, за която има безспорни културни следи. Отдавна съществува становище, че местонахождението на селото в непосредствения хитерланд на антична Месамбрия и средновековна Месамбрия го прави неразделна част от града – предградие на Несебър.
Както се посочва в Месемврийската кондика, през размирни времена, когато околните села са били безмилостно опустошавани, населението им винаги е търсело закрила зад яките крепостни стени на града. Това най-вече се отнася за жителите на Равда, които за разлика от планинските селища не е имало къде да се скрият и опазят живота си при многобройните обсади и нападения на близката твърдина. И тъй като през неговото землище в миналото са функционирали две важни пътни артерии – крайбрежният път от Константинопол за Дунавския лимес и трасето, свързващо Месембрия с римския път от Анхиало през Хемските порти за Марцианопол и Одесос, то съдбата му е била също толкова неблаговидна, както и на другите крайпътни селища, често унищожавани от нашествия със замиране на селищния живот за продължителни периоди от време.
За това как село Равда е променяло статута си на населено място говорят писмените източници от годините на турското робство. За първи път това селищно име се среща в преписка от Каталога на Месемврийската митрополия във връзка с направени дарения от членове на знатни родове в Несебър през 1594 година. До 1597 година името му се споменава още два пъти. Там е отбелязано, че лозето с бяло грозде на митрополията се е намирало при „Равда то хорион”. Това сведение откроява Равда като единственото село в общината, което от 410 години насам не е променяло името си – явление твърде рядко в бурната история на страната.
Равда продължава де се споменава като село и в османотурските документи от XVIII век, когато в околностите му е построена Месемврийската корабостроителница, а също така и едно значително пристанище. Някои изследователи изтъкват, че равденското пристанище е било едно от средно големите по черноморското крайбрежие с докове за спускане на кораби. Тук се извършвала и търговска дейност с околните села, но с локален характер. В корабостроителницата се изработвали среднотонажни съдове, главно за плаване във водите на Черно море. Доколко е била важна тя за турското правителство се вижда от факта, че в нея се подготвяли и оборудвали и военни кораби за султанския флот. При превземането на Несебър от руските войски през 1829 г. в доковете на тази корабостроителница била пленена готова за пускане на вода корвета, съоръжена с 22 бордови оръдия.
От края на XVIII век и началото на XIX век до Кримската война Равда е в упадък. Това се дължало на опустошаването на селото от кърджалийски банди, които разграбвали и опожарявали селата и манастирите, а населението подлагали на сеч и унищожение. От това време, в писмените извори, по-често го срещаме като чифлик с малобройно гръцкоговорящо население.
Отново като село започва да се споменава от пътешествениците едва през годините след Кримската война. По всичко изглежда обаче, че през тези години в поселищно отношение Равда е чифлишко село, собственост на месемврийски граждани – мюсюлмани и християни. Една част от земята му вероятно е била вакъф на Шейх зееда Султан Мехмед Хан.
По сведение на унгарския пътешественик Феликс Каниц, при пребиваването му в Несебър, собственик на турския чифлик в Равда бил бащата, а след това и братът на неговия придружител-заптия. Понеже това известие е публикувано малко преди Освобождението , когато турските вакъфски и чифлишки владения били разпродавани на по-състоятелни граждани от Несебър и жители на Равда, може да се предположи, че този чифликчия е бил Мехмед ага. Името му фигурира в един илмихабер, издаден вместо крепостен акт от султанската канцелария през 1897 г. за удостоверяване собствеността на Рали, Йорги и Султана върху наследството, останало от покойния им баща. Имотът граничел от двете страни с известния крупен земевладелец Мехмед ага, което показва, че е бил придобит чрез закупуване от чифлишката земя.
Другият чифлик е бил владение на несебърския първенец Маргариди, потомък на известната аристократична фамилия Глава, в миналото свързана с двора на константинополските императори. По сведения, оставени ни от равденеца Христо Велков, преселил се през 1921 г. в Чимово, земите на този чифлик в размер от около 300 декара обхващали южната част на селото. Според спомените на бившия кмет Вангел Голев, наследникът на Маргариди, Андон Глава, „притежавал към 300-400 декара ниви”, което е по-близко до истината . От стария земеразделителен план на Равда се вижда, че Главови в миналото притежавали почти 419 декара земя, значителна част от която била разпродадена още преди заселването на бежанците от Македония.
Земевладелецът Маргариди, а по-късно и храненика му Андон не се занимавали пряко със земеделие, а отдавали земята си под наем на безимотни селяни, които я обработвали със собствен добитък и инвентар. Така още преди Освобождението в Равда, за първи път сред гръцкоговорящите села около Несебър, се заселва една българска колония скотовъдци и земеделци с развито национално чувство. Тези родолюбци отварят и първото българско училище сред гръцкофонните села в общината, което станало през 1884 г., малко след първите успешни опити да бъде въведено национално образование в Несебър. Инициатор на това родолюбиво дело бил, както е записано в летописната книга на равденското училище, „българина патриот Лулчо Панев, родом от Панагюрище”. Негов активен помощник, с когото събират средства и сами финансират пригаждането хамбара на турския чифлик за училище, бил Велко Неделчев Велков, преселник от село Красново, Пловдивско.
Тъй като училището става държавно едва след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, през първите учебни години лично Лулчо Панчев е плащал със собствени средства заплатата на учителя. Твърде е възможно този първи български учител да е бил самият Христо Кудев – виден възрожденски деец в нашия край. Към това ни навежда подчертаната заинтересованост на Индекьойска община към българското училищно дело в село Равда, което в онова време се е числяло към тази община.
Също на Лулчо Панчев се дължало и довеждането на български свещеник в селото през 1903 г. и първата литургия на роден език в равденската черква „Света Параскева”. Този родолюбив акт предхожда с няколко години въвеждането на българско богослужение в гръцкоговорящите села около Несебър, който е бил седалище на митрополит и важен духовен център на Цариградската патриаршия. Въпросът с името на селото е вълнувал жителите на Равда. Съществуват различни версии и предположения за неговия произход – от пастира Равадин, убит от колегите си овчари, до романа на на римското божество Нептун с хубавицата Равдалина. По-голямо внимание заслужава местното предание за малтретирането на чифлигарите от техния господар – дори само за това, че гръцкото съответствие на пръчка е „равдас”.
Трябва да се посочи обаче, че понятието „равдос” има повече от едно значение.То може да се свързва както с прост кривак, но също така може да означава, според проф. Михаил Арнаудов, и „тояга в ръцете на просяци- ясновидци ; на вдъхновените от боговете; на поетите и заклинателите на духове”.
Както е известно, в недалечното минало, в околностите на Равда е имало старо аязмо, а много аязма - светилища в древността са били покровителствани от Асклепий. Шествията към светилищата по време на годишния празник в чест на Асклепий се назовавали „равдой аналефис”(смяна на тоягите), носени от жреците. Наред с това „равдос” означава също и един дървен елемент от риболовния гриб. Този морски рибарски уред в миналото често е използван в удобните равденски заливчета с пясъчно дъно. Нищо чудно то да стои в основата на селищното име Равдос / Равдас, транскрибирано в Равда.
Освен изтъкнатото дотук, не трябва да се изключва и вероятността земите около Равда през Средновековието да са били прония или проастие на някой от членовете на знатната византийска фамилия Равдас. Както посочихме по-горе, известното с плодородието си равденско землище винаги е било владяно от изтъкнати представители на византийската и османската аристокрация, както и от несебърски архонти и съвсем естествено е някой от тях да е оставил името си на селото. От обширните му размери, чак до края на XIX век, се възхищава самият Константин Иречек, който преминавайки покрай Равда не пропуска да отбележи, че „неговото землище, заедно със земите на Инджекьой заема... голяма част от месемврийската околия”.
Всеки един от тези доводи може да послужи за ориентир при едни бъдещи търсения за разкриване етимологията на селищното име Равда.
Много признаци ни подсказват, че в землището на Равда е съществувал поселищен живот поне от преди две хиляди години. Важно свидетелство за това са двете тракийски могили, които се открояват ясно над равнинния терен в непосредствена близост до селото. Според Ал. Фол и К. Порожанов подобни изкуствени землени натрупвания покрай морския бряг са служели не само за надгробия на неизвестни представители на тракийската владетелска върхушка, но едновременно с това са били и „морски ориентири за плаващите кораби”. Равденският залив е влизал във фарватера на древния морски път, което се доказа по научен път от данните на подводната археология. Преди няколко десетилетия, около рифовете в района на ВИФ, археолозите се натъкват на потънал кораб от първата половина на V в.пр.н.е., превозващ хиоски амфори - вероятно за наскоро изградения полис Месамбрия.
В околностите на селото са открити и други находки, дело на древните хора. Така например, при изкопни работи, близо до Голямата могила, работниците попадат случайно на древен водопровод, който специалистите от Несебърския музей отнасят към късната античност /V-VI в./. Това важно съоражение с разкрити по-късно разклонения говори за много ранна урбанизация на територията, върху която лежи днешното село Равда. Предадените в музея фрагменти от антични амфори с печати, както и един аксос, покрит с доброкачествен черен фирнис, обогатяват представата ни за оживен поселищен живот в този район от много стари времена. Че тук е имало движение на хора и оживена търговска дейност през различни исторически периоди, показват и съхраняваните в музея монети, занесени там от равденски жители. Сред тях има единични екземпляри от IV в.пр.н.е., едната от които месамбрийска с глава на Мелса, както и римски от IV-V век. Наскоро в покрайнините на селото бе изкопана антична амфора с овъглени останки от човешки кости – явен знак на погребение с трупоизгаряне.
В село Равда е открит един от най-интересните образци на античната пластика – надгробната плоча на Каликрита. Този шедьовър на класическото изкуство днес се съхранява в Софийския археологически музей, но негово копие може да се види и в музея на град Несебър.
Не липсват находки и от по-близките епохи, към които се отнасят сребърните грошове от времето на Иван Александър /1331-1371/. Тук трябва да подчертаем, че противно на битуващото мнение, селото не е било лишено и от християнски обители. От Месемврийската кондика става ясно, че около Равда се е намирал средновековният манастирски комплекс „Свети Пантелеймон”. В Кодекса на Митрополията е записано едно дарение, послужило за финансиране изкопаването на отводнителен канал около лозето, намиращо се непосредствено до манастира. Това интересно известие може да помогне за локализиране на светата обител някъде около влажните и мочурливи места в околностите на селото.
Разбира се, тези данни, колкото и да са разнообразни, не дават абсолютно основание да се направи точна хронологическа стратиграфия на историческото развитие на Равда. Засега те само маркират отделни периоди, през които тук е отбелязана човешка дейност, за която има безспорни културни следи. Отдавна съществува становище, че местонахождението на селото в непосредствения хитерланд на антична Месамбрия и средновековна Месамбрия го прави неразделна част от града – предградие на Несебър.
Както се посочва в Месемврийската кондика, през размирни времена, когато околните села са били безмилостно опустошавани, населението им винаги е търсело закрила зад яките крепостни стени на града. Това най-вече се отнася за жителите на Равда, които за разлика от планинските селища не е имало къде да се скрият и опазят живота си при многобройните обсади и нападения на близката твърдина. И тъй като през неговото землище в миналото са функционирали две важни пътни артерии – крайбрежният път от Константинопол за Дунавския лимес и трасето, свързващо Месембрия с римския път от Анхиало през Хемските порти за Марцианопол и Одесос, то съдбата му е била също толкова неблаговидна, както и на другите крайпътни селища, често унищожавани от нашествия със замиране на селищния живот за продължителни периоди от време.
За това как село Равда е променяло статута си на населено място говорят писмените източници от годините на турското робство. За първи път това селищно име се среща в преписка от Каталога на Месемврийската митрополия във връзка с направени дарения от членове на знатни родове в Несебър през 1594 година. До 1597 година името му се споменава още два пъти. Там е отбелязано, че лозето с бяло грозде на митрополията се е намирало при „Равда то хорион”. Това сведение откроява Равда като единственото село в общината, което от 410 години насам не е променяло името си – явление твърде рядко в бурната история на страната.
Равда продължава де се споменава като село и в османотурските документи от XVIII век, когато в околностите му е построена Месемврийската корабостроителница, а също така и едно значително пристанище. Някои изследователи изтъкват, че равденското пристанище е било едно от средно големите по черноморското крайбрежие с докове за спускане на кораби. Тук се извършвала и търговска дейност с околните села, но с локален характер. В корабостроителницата се изработвали среднотонажни съдове, главно за плаване във водите на Черно море. Доколко е била важна тя за турското правителство се вижда от факта, че в нея се подготвяли и оборудвали и военни кораби за султанския флот. При превземането на Несебър от руските войски през 1829 г. в доковете на тази корабостроителница била пленена готова за пускане на вода корвета, съоръжена с 22 бордови оръдия.
От края на XVIII век и началото на XIX век до Кримската война Равда е в упадък. Това се дължало на опустошаването на селото от кърджалийски банди, които разграбвали и опожарявали селата и манастирите, а населението подлагали на сеч и унищожение. От това време, в писмените извори, по-често го срещаме като чифлик с малобройно гръцкоговорящо население.
Отново като село започва да се споменава от пътешествениците едва през годините след Кримската война. По всичко изглежда обаче, че през тези години в поселищно отношение Равда е чифлишко село, собственост на месемврийски граждани – мюсюлмани и християни. Една част от земята му вероятно е била вакъф на Шейх зееда Султан Мехмед Хан.
По сведение на унгарския пътешественик Феликс Каниц, при пребиваването му в Несебър, собственик на турския чифлик в Равда бил бащата, а след това и братът на неговия придружител-заптия. Понеже това известие е публикувано малко преди Освобождението , когато турските вакъфски и чифлишки владения били разпродавани на по-състоятелни граждани от Несебър и жители на Равда, може да се предположи, че този чифликчия е бил Мехмед ага. Името му фигурира в един илмихабер, издаден вместо крепостен акт от султанската канцелария през 1897 г. за удостоверяване собствеността на Рали, Йорги и Султана върху наследството, останало от покойния им баща. Имотът граничел от двете страни с известния крупен земевладелец Мехмед ага, което показва, че е бил придобит чрез закупуване от чифлишката земя.
Другият чифлик е бил владение на несебърския първенец Маргариди, потомък на известната аристократична фамилия Глава, в миналото свързана с двора на константинополските императори. По сведения, оставени ни от равденеца Христо Велков, преселил се през 1921 г. в Чимово, земите на този чифлик в размер от около 300 декара обхващали южната част на селото. Според спомените на бившия кмет Вангел Голев, наследникът на Маргариди, Андон Глава, „притежавал към 300-400 декара ниви”, което е по-близко до истината . От стария земеразделителен план на Равда се вижда, че Главови в миналото притежавали почти 419 декара земя, значителна част от която била разпродадена още преди заселването на бежанците от Македония.
Земевладелецът Маргариди, а по-късно и храненика му Андон не се занимавали пряко със земеделие, а отдавали земята си под наем на безимотни селяни, които я обработвали със собствен добитък и инвентар. Така още преди Освобождението в Равда, за първи път сред гръцкоговорящите села около Несебър, се заселва една българска колония скотовъдци и земеделци с развито национално чувство. Тези родолюбци отварят и първото българско училище сред гръцкофонните села в общината, което станало през 1884 г., малко след първите успешни опити да бъде въведено национално образование в Несебър. Инициатор на това родолюбиво дело бил, както е записано в летописната книга на равденското училище, „българина патриот Лулчо Панев, родом от Панагюрище”. Негов активен помощник, с когото събират средства и сами финансират пригаждането хамбара на турския чифлик за училище, бил Велко Неделчев Велков, преселник от село Красново, Пловдивско.
Тъй като училището става държавно едва след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, през първите учебни години лично Лулчо Панчев е плащал със собствени средства заплатата на учителя. Твърде е възможно този първи български учител да е бил самият Христо Кудев – виден възрожденски деец в нашия край. Към това ни навежда подчертаната заинтересованост на Индекьойска община към българското училищно дело в село Равда, което в онова време се е числяло към тази община.
Също на Лулчо Панчев се дължало и довеждането на български свещеник в селото през 1903 г. и първата литургия на роден език в равденската черква „Света Параскева”. Този родолюбив акт предхожда с няколко години въвеждането на българско богослужение в гръцкоговорящите села около Несебър, който е бил седалище на митрополит и важен духовен център на Цариградската патриаршия. Въпросът с името на селото е вълнувал жителите на Равда. Съществуват различни версии и предположения за неговия произход – от пастира Равадин, убит от колегите си овчари, до романа на на римското божество Нептун с хубавицата Равдалина. По-голямо внимание заслужава местното предание за малтретирането на чифлигарите от техния господар – дори само за това, че гръцкото съответствие на пръчка е „равдас”.
Трябва да се посочи обаче, че понятието „равдос” има повече от едно значение.То може да се свързва както с прост кривак, но също така може да означава, според проф. Михаил Арнаудов, и „тояга в ръцете на просяци- ясновидци ; на вдъхновените от боговете; на поетите и заклинателите на духове”.
Както е известно, в недалечното минало, в околностите на Равда е имало старо аязмо, а много аязма - светилища в древността са били покровителствани от Асклепий. Шествията към светилищата по време на годишния празник в чест на Асклепий се назовавали „равдой аналефис”(смяна на тоягите), носени от жреците. Наред с това „равдос” означава също и един дървен елемент от риболовния гриб. Този морски рибарски уред в миналото често е използван в удобните равденски заливчета с пясъчно дъно. Нищо чудно то да стои в основата на селищното име Равдос / Равдас, транскрибирано в Равда.
Освен изтъкнатото дотук, не трябва да се изключва и вероятността земите около Равда през Средновековието да са били прония или проастие на някой от членовете на знатната византийска фамилия Равдас. Както посочихме по-горе, известното с плодородието си равденско землище винаги е било владяно от изтъкнати представители на византийската и османската аристокрация, както и от несебърски архонти и съвсем естествено е някой от тях да е оставил името си на селото. От обширните му размери, чак до края на XIX век, се възхищава самият Константин Иречек, който преминавайки покрай Равда не пропуска да отбележи, че „неговото землище, заедно със земите на Инджекьой заема... голяма част от месемврийската околия”.
Всеки един от тези доводи може да послужи за ориентир при едни бъдещи търсения за разкриване етимологията на селищното име Равда.